Списание Художник
Художник се смята за най-луксозното илюстровано, литературно- художествено списание в България от първото деситилетие на XX век. Неговият първи брой излиза на 15 септември 1905 г. в град София.
Списанието продължава своя живот до Декември 1909г. /с прекъсване от една година/, по два пъти в месеца, като в началото е било приложение на списание „Библиотека”. То се е предлагало чрез годишен абонамент на стойност 6 лева и достига 9000 хил. тиража. За негов собственик се смята богатият меценат Павел Генадиев, който привлича бедният, но даровит Александър Балабанов като редактор по повод III - тата годишнина на списание "Библиотека".
Свои публикации Балабанов има в първата годишнина на "Художник", а от втората е редактор на списанието, заедно със Симеон Радев, който също е виден български писател, дипломат, историк и публицист и става негов съредактор. Журналистът Симеон Радев се утвърждава като преводач /”Дамата с камелиите”, разкази от Мопасан/, като поет /“Хайдут Велко”/, а също и като автор на разкази /“Раздор”, за който е похвален от Алеко Константинов, “Една разходка до Халки”, “Слепият цигулар” и др./. Именно в “Художник”, Симеон Радев създава своите основополагащи текстове, определящи възловото му място в литературната ни и художествена критика /напр. статията му „Доктор К. Кръстев като литературен критик” от бр. 4/5, Януари 1906-1907г./.
Като количество те са малко на брой, печатани са между 1906 и 1909 г., но като качество и значимост са сред най-ценното, създадено у нас в първото десетилетие на миналия век. Познавайки превъзходно творческите процеси във Франция и Италия, Радев си позволява да пише за не толкова ярки фигури като художника Албер Винар или поетите Джозуе Кардучи, Жозе-Мария де Хередия, Пол де Шевермон и Жан Лорен. Знаейки добре, че това са по непознати творци, той е чувствал потребност да запознае българската публика и с техните усилия, доказвайки на дело, че не робува на естетическото високомерие и че обект на изследване от страна на критика следва да бъде и делото на редови имена, каквото е например това на Жан Лорен.
В следствие на противоречиви отношения, Генадиев оспорва в мемоарите си заслугите на Балабанов и Симеон Радев в списание "Художник", уж той превел всичко, а тях само щедро спонсорирал. В спомените си Генадиев обаче дава любопитни подробности за времето в началото на века, за своето ненадминато навремето, а и след това списание "Художник", на чиито страници се появяват цяла дузина бъдещи класици на българската литература. При всички случаи то е списание, от което вее мистическият лъх от началото на ХХ век.
Списание „Художник” е място за публикация на оригинални и преводни стихове и разкази /”Малки горски поеми” от Емил Пувийон, преведени от френски език, разказ „Обновление”, „Усмивка” – бр.7/8 от 1906-1907г./, статии върху литературата, изкуството и музиката /напр. „Музиката на 19 – ти век”- брой 9/10 от 9006 и 9007г., ”Химн на св.Кирил и Методи” и др./, откъси от Старогръцката драма и трагедия, библеиски откъси и сюжети, музикални произведения и други.
Списанието дава отражение на съвременния духовен свят на европейския модернизъм и символизъм и се смята, че е реакция на „Мисъл” и насажданите от него литературни възгледи. На страниците му се четат безупречни символистични стихове, но преди всичко голямо количество от неговото тяло е отредено за репродукции на известни и не чак толкова известни художници, както българи така и световни.
Списанието е на високо за времето си техническо равнище, независимо, че в броевете от I – та си годишнина /1905-1906г../, то съдържа по-малко страници, около 31 на брой /това вероятно се дължи на факта, че е излизало като приложение на друго списание/, наблюдава се по необигран и неулегнал стил в оформлението на страниците, шрифта е по – дребен, а репродукциите по- оскъдни.
Първоначално титулната страница на „Художник” е била малко по - различна, със следното съдържание: името на списанието с големи букви, упомената е темата /насочеността/ на изданието, имената на издателят и редакторите. В съответно левия и десния край са посочени годината, както и броя заедно с месеца на издаване. Долната част на страницата е заета от репродуция, различна за всеки брой. В броевете от 1909г. се забелязва модернизиране, както на първата страница, а така и вътре в цялото издание /напр. миниатюрните рисунки и илюстрации по страниците/.
През този период, то вече не е приложение, а е самостоятелно списание. Титулната страница добива по-изтънчен вид: буквите от името са по красиви, посочва се месеца на изданието, но вече в центъра между две успоредни линии, отново отляво и отдясно ние виждаме годината и броя на изданието. Долната част отново е заета от репродукция.
В списание „Художник” се отпечатват множество репродукции, както и портрети на известни личности и хора от съвременния живот /портрети на Ленбах, „Портрет на дете” от Грьоз, портрети от Н. Михайлов/. Там намират място и доста илюсрации, които се намират отгоре и отдолу на листа и често илюстрират нагледно темата на статията или съответния материал. Тези рисунки представляват флорални мотиви, животни, птици и ангели и служат за украса и рамка на листа.
Текста на статитите е в две колони, разделени по-между си от тънка, почти невидима линия. Още от първия си брой списание „Художник” притежава страница „Съдържание”, която дава информация на читателя относно материалите публикувани в изданието, както и такава с информация за автора и произведението на всяка репродукция от съответния брой, озаглавена - „Към нашите картини”. Интересен факт е и наличието на цяла страница предназначена за реклами, обяви и съобщения - реклама на печатница и книжарница, съобщение за събитие или продажба на имот.
Сред сътрудниците на списание „Художник” са известни поети, писатели, художници кото: Иван Вазов, П.К. Яворов, Теодор Траянов, Панайот Тодоров /Сирак Скитник/, Кирил Христов, Ив. Радославов, Ив. Мърквичка, Елена Консулова Вазова. Й. Йовков е друга фигура, която активно сътрудничи на това издание от неговото начало (1905г.) до самия му край (1909). През 1909г., Йовков публикува седем от своите стихотворения.
Известно е, че друг известен писател, публикувал на страниците на списанието е Елин Пелин, който публикува тук свои разкази и първия вариант на "Гераците". През 1906 година, в списание “Художник” се появява и първото печатно стихотворение на Емануил п. Димитров “Орли”. В изданието намират място и творби на едни от най-известните парнасисти - Жозе-Мариа дьо Ередиа и Франсоа Копе.
