RSS Новини от днес

Темата за промяната е много важна и болезнена за мен. Понякога си мисля, че съм твърде консервативен, но животът ми е низ от много промени, някои от които доста радикални. За щастие, повечето са в професионален план. Все още имам късмета да живея със същата жена, за която се ожених преди 17 години и все още я обичам.

Промяната е нещо, което повечето хора не обичат. Бързо превръщаме живота си в рутина и разчитаме на навици, които ни карат да се чувстваме по-удобно в познатите коловози на ежедневието, отколкото в плашещите дебри на непознатото.

Писах по тази тема и в блога си PM Stories, но тя е актуална не само за проджект мениджъри, чиято работа е свързана с планиране, и където промяната в изискванията на клиента или в средата, в която работят, може да има разрушителен ефект върху техните планове, а и за всички останали хора, затова реших да публикувам своите размисли и тук.
Способността да реагираме на промяната е важна във всяка дейност от нашия живот. Животът постоянно ни показва, че е динамичен и променлив и колкото повече се съпротивляваме срещу този факт и не искаме да приемем промяната, която се случва около нас, толкова повече страдаме.

Без значение дали става въпрос за “вятъра на промяната” или за “промяната на вятъра”, този, който я приеме и я използва, има значително по-голям шанс за успех от онзи, който си затваря очите за нея или яростно я отрича. За мен промяната е това, което движи прогреса и човек трябва да може да се адаптира максимално бързо към нея. Тя понякога е досадно неудобство, което нарушава нашия комфорт, а друг път е тежък стрес, който може да ни доведе до отчаяние, но в крайна сметка, това е животът и този, който не го разбира, губи.

Попаднах на един пост, озаглавен 50 причини да не се промениш, където авторите са събрали най-популярните оправдания за това да отречеш промяната и са ги представили като една стена от бележки. Сигурно всеки от вас е чувал многократно подобни реплики, а може даже и да сте ги казвали:

• Това не може да стане
• Нямам време
• Твърде сложно е
• Твърде скъпо е
• И така си ни е добре
• Това не е моя работа

Едва ли подобни обяснения са наистина обективни. За мен по-скоро са защитна реакция на човек, който не иска да види промяната или просто се страхува от нея.

Вие как мислите?

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Темата за промяната е много важна и болезнена за мен. Понякога си мисля, че съм твърде консервативен, но животът ми е низ от много промени, някои от които доста радикални. За щастие, повечето са в професионален план. Все още имам късмета да живея със същата жена, за която се ожених преди 17 години и все още я обичам.

Промяната е нещо, което повечето хора не обичат. Бързо превръщаме живота си в рутина и разчитаме на навици, които ни карат да се чувстваме по-удобно в познатите коловози на ежедневието, отколкото в плашещите дебри на непознатото.

Писах по тази тема и в блога си PM Stories, но тя е актуална не само за проджект мениджъри, чиято работа е свързана с планиране, и където промяната в изискванията на клиента или в средата, в която работят, може да има разрушителен ефект върху техните планове, а и за всички останали хора, затова реших да публикувам своите размисли и тук.
Способността да реагираме на промяната е важна във всяка дейност от нашия живот. Животът постоянно ни показва, че е динамичен и променлив и колкото повече се съпротивляваме срещу този факт и не искаме да приемем промяната, която се случва около нас, толкова повече страдаме.

Без значение дали става въпрос за “вятъра на промяната” или за “промяната на вятъра”, този, който я приеме и я използва, има значително по-голям шанс за успех от онзи, който си затваря очите за нея или яростно я отрича. За мен промяната е това, което движи прогреса и човек трябва да може да се адаптира максимално бързо към нея. Тя понякога е досадно неудобство, което нарушава нашия комфорт, а друг път е тежък стрес, който може да ни доведе до отчаяние, но в крайна сметка, това е животът и този, който не го разбира, губи.

Попаднах на един пост, озаглавен 50 причини да не се промениш, където авторите са събрали най-популярните оправдания за това да отречеш промяната и са ги представили като една стена от бележки. Сигурно всеки от вас е чувал многократно подобни реплики, а може даже и да сте ги казвали:

• Това не може да стане
• Нямам време
• Твърде сложно е
• Твърде скъпо е
• И така си ни е добре
• Това не е моя работа

Едва ли подобни обяснения са наистина обективни. За мен по-скоро са защитна реакция на човек, който не иска да види промяната или просто се страхува от нея.

Вие как мислите?

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.